Сутрешен монолог на членка на писателско дружество
Огледалце, огледалце от стената,
отворя ли си мъничко устата,
всички в интернет се подиграват
(е, няма управия в таз държава!).
Без уважение и ням поклон
на шиш ме завъртяха,
на пилон...
Кажи ми, огледалце,
що за клика
не вижда в мен поетката велика,
когато съм голяма
и съм член
на дружество поети и без мен
културата съвсем ще колабира
( да знаеш как в езика ми напира,
да изкрещя с гръмовен глас -
Аз... Аз... Пак Аз, и само Аз...)
А те,
ни чути,
ни видяни,
като оси ме жилят -
мани, мани!
И агресивно,
мощно вкупом,
навряха ме във мишата ми дупка.
Ех, да се върне комунизма,
тогаз ще видят звезден катаклизъм,
а днес...
днес...
днес...
да съм звезда,
възсядам връх на коледна елха.
© Хухавел Кайлъшки All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Много добре написано! -
колкото по-малък е човек, толкова по-големи са му себевижданията
-
харесах, жестоко!!!
-
Къде тук виждаш злоба? Аз мисля, че разглеждам въпроса за графоманията и болното от самовлюбеност его под хумористичен ъгъл. Метли, улици, площади, не са ми по вкуса. Имам си перце...
-
Тази злоба не е нужна тук, а навън, на площадите, да изметем управляващите боклуци!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
днес...
днес...
да съм звезда,
възсядам връх на коледна елха.
И днес има много претинденти да са звездата на коледната ни елха. Ех, Българийо, те всички са твои чеда!!!!