Сутрешни навици
Завивките ти ще изстинат –
и аз със тях,
ще ме търсиш в памучно мекото
на чаршафите, разпилени в
море от самота, а будилникът
ще ти припомни, че закъсняваш,
но сякаш отдавна знаеш за това.
Кафето ти ще изстине –
и аз със него,
ще ме отпиваш бавно, предпазливо
в тъмно синьото на утринта,
животворна глътка – начало на деня,
горчиво се пропивам в черното,
утаена на дъното на чашата,
а ти се бориш с времето,
упорито чукащо на твоята врата.
Цигарата ти ще изгасне –
и аз със нея,
ще ме вдишаш, като по навик,
седнал на балкона, загледан в
немирно разпилените есенни листа.
В дима ще ме потърсиш, но май ще
си остана въображаема игра.
Пепелникът е пълен с угасености, а
сутрините ти са все така.
- - - - -
превърнал си ме в навик,
затова почна да ти липсва топлина.
© Недописана All rights reserved.
