Сутрешно

Себе си сричам отново
буква по буква редя
онова ощ неизречено слово
за което нощем не спя.
Да бъда бял лист неизписан не  мога
твърде много чернови.
Но да бъда страница нова се налага уви
Дано да е буквата главна
и да радва със смешни очи
Дано и жената е странна а не благоприлична, мълчи.
Дано да е шапката жълта
очите пълни с искри
дано да обича да... прави бели
дано да обича да дава детски смях
и съдби.
Които леко нагарчат,
но вълнуват нали!