Jan 24, 2013, 5:45 PM

Сутрешно кафе 

  Poetry » Humour
771 0 8

 

 

 

На ръба на чашата ми за кафе

е кацнала муха.
Чертае нещо.
После ме поглежда
и отлита
да търси друга писта за пристигане.
След малко
пак се връща.
Недоволна,
ненамерила другар за приказки,
жужи около мене.
Махвам ú за сбогом, но
не се пръждосва туй създание.
Каква е напаст,
колко е досадна.
Съвсем ще ме ядоса
и ще ú видя края.
Обаче бърза е
проклетницата гадна.
Ух!
Какво ли толкова съм впрегнала и аз
енергия и сили,
време
да гоня някаква си там муха.
Да се разкара!
Майната ú!
Щом толкова умело съумява
да избяга
от зейналата пропаст на прозореца,
е нужен друг подход.
Отсъждаме реми,
а аз
отивам на разходка в парка.
 
 
 

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря Ви, че ме четете. Радва ме вниманието Ви.
  • явно наистина неправилен подход имаш към летящото създание
  • Щом не ти е чела поезия няма що да се оплакваш
  • Хаха, и теб май са те накацали
    Само ти е оставила някакво послание мухата, да ти кажа, ми разчети го де
  • Пий кафето с по-малко захар,Пепър!
    Следващия път може да дойде с теб чак в парка,с транспортир под мишница..
    Майната им на мухите с чертожни умения...
  • хубавко!
  • Обичат да се халосват. Идват през някоя малка дупчица, а после два прозореца и една врата не им стигат да си отидат. Развесели ме!
  • чист въздух му е майката
Random works
: ??:??