Сутрешно кафе
На ръба на чашата ми за кафе
е кацнала муха. Чертае нещо. После ме поглежда и отлита да търси друга писта за пристигане. След малко пак се връща. Недоволна, ненамерила другар за приказки, жужи около мене. Махвам ú за сбогом, но не се пръждосва туй създание. Каква е напаст, колко е досадна. Съвсем ще ме ядоса и ще ú видя края. Обаче бърза е проклетницата гадна. Ух! Какво ли толкова съм впрегнала и аз енергия и сили, време да гоня някаква си там муха. Да се разкара! Майната ú! Щом толкова умело съумява да избяга от зейналата пропаст на прозореца, е нужен друг подход. Отсъждаме реми, а аз отивам на разходка в парка.© Пепър Формаджи All rights reserved.
Радва ме вниманието Ви.
