Сутрин съм толкова себе си -
тиха, сънлива и топла,
сгушена в дланите нежност,
песен в очите. И спомен.
Слънце в душата. И обич -
сутрин съм толкова себе си...
И сътворявам възможности,
за да рушат безнадеждности.
Сутрин ръцете докосват
мисли, в които съм влюбена
и в тишина омагьосват
няколко мига изгубени.
Сутрин съм толкова... твоя,
че се оглеждам в очите ти.
Тиха, сънлива и топла -
точно онази в мечтите ти...
© Яна Вълчева All rights reserved.
БРАВО!!!