Държах свещица малка и с ръка
Опитвах студения полъх да спра.
Възхита изпитвах за смелостта, но начаса
усетих удара на всеобхватната тъма
Как можеше свещицата сама, да се опълчи,
да разпръсква светлина?
Как може пламъчето малко енергията си да пръска,
невиждащо в свойта доброта, че тъмнината в безанеджност го обгръща
че живителната топлинка, даряваща и тъй желана
по тялото на Нощта без жал като ножове се забива
и как да знае, че така, само смъртта си ще извика!
„Безочливо нищожество, самонадеяно до божество, ...