Светът да мисли с Обич и за мен

СВЕТЪТ ДА МИСЛИ С ОБИЧ И ЗА МЕН

... мечтая всеки ден да се събуждам във някой много по-човечен свят,

един човек от мен да има нужда, да делна хляба с него – тъжен брат,

на мил хлапак – с балонче отлетяло – да му отрия горката сълза,

да облека една вдовица в бяло – да е прекрасна пролетна бреза! –

във шепата на просяка пред храма да пусна с обич своя сетен лев,

да занеса на мама кат панама – с телчѐ да стегна нейния гергеф,

най-сетне и с комшията отсреща да седнем tête à tête на сантасе,

и как да различава боб от леща! – да се научи гладното ми псе,

да пъхна длан в светулкова коруба – и сам да грейно тихо от любов,

да ви мълвя в постелята си груба красиви рими – дървен философ,

макар че суетата ми е чужда, и все така живея – ден за ден,

мечтая си светът да се събужда – и да си мисли с Обич и за мен.