Мога и така да те обичам,
светъл път осъден на забрава.
Стръмен, каменист и нетипичен,
и по който никой не минава.
Път по който никой не минава,
ала извървян от ветровете.
Чужд на адмирации и слава,
вечно устремен към върховете.
Вречен в неделимата си цялост,
странник, изграден от монолити.
Устоял на ветрове и ярост,
който води право към звездите.
Ива ХАРИЗАНОВА
© Iva Harizanova All rights reserved. ✍️ No AI Used
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
