Моя мъничка светла звезда,
ти във тъмното радостно грееш,
разпростираш се в мойта ръка,
зарад теб и душа ми се смее.
Осветяваш ми пътя в нощта,
ти си късче от звездната пита,
всички сладко заспали в града
и насън ги пробужда възхита.
Впечатлява ни твойта искра
тази тайнствена сила привлича,
засиява с усмивка денят
и небесният склон те обича!
© Виктория Тасева All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
