Моя мъничка светла звезда,
ти във тъмното радостно грееш,
разпростираш се в мойта ръка,
зарад теб и душа ми се смее.
Осветяваш ми пътя в нощта,
ти си късче от звездната пита,
всички сладко заспали в града
и насън ги пробужда възхита.
Впечатлява ни твойта искра
тази тайнствена сила привлича,
засиява с усмивка денят
и небесният склон те обича!
© Виктория Тасева All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
