Sep 23, 2011, 12:06 AM

Светлик

Poetry » Philosophical

494 0 0

СВЕТЛИК
Със радост срещам залезите уморен.
Разгонвам ято мисли неспокойни.
Завързвам в папките изминалия ден
и шия с кръпки дневните пробойни...
След Лудницата на деня аз пак съм сам!
И чукам чаша насаме, с Душата...
Дали и с другите е тъй, не знам...
Но в този миг обичам Самотата.
И чувствам аз, че в този важен миг
с най-съкровеното си аз живея!
И в мене грее вътрешен светлик!
Запален някога... от Прометея...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0