Oct 16, 2008, 6:17 PM

Светлина

  Poetry
778 0 1
Аз там бях и те видях...
така красива си стоеше,
светлина в теб открих
и всичко истинско си беше.

Показах ти какво е в мен,
че всичко вече е в мрак,
а ти показа ми какво е ден...
съдбата оставила си знак...

Не исках другата да виждам,
караше ме да умирам,
объркваше ме постоянно,
караше ме да се спирам.

Вървях към светлината "НОВА"
и единствено към нея,
с ухание на бяла роза
стимул даваше ми да се смея.

И тичах с нея,
и пеех с нея,
но другата реши така...
да ме прогони надалеч,
да погуби красота!

Обърка всичките мечти,
и върна ме сред тъмнина
премеси болката ми със сълзи,
погреба ме сред пустошта...

Но аз там бях и те видях...
Моя "НОВА" светлина...
живота си за теб градя,
останала единствена!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Невероятно е !!! Много много много ми хареса !!! Поздрав !!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...