Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани
посрещат огъня
небесна светлина.
Пламъкът
в ръцете им танцува
шепне им
за доброта
гласът на съвестта
сега будува
покаяние
докосва ги с ръка.
Светът ще бъде утре
пак различен
красив и грозен
в свойта пъстрота
но може би
не толкова безличен
докоснат бе от светлина.
Декември, 2017г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
