Звънят кмбани
празник броди
из света
хората във църквите
събрани
посрещат огъня
небесна светлина.
Пламъкът
в ръцете им танцува
шепне им
за доброта
гласът на съвестта
сега будува
покаяние
докосва ги с ръка.
Светът ще бъде утре
пак различен
красив и грозен
в свойта пъстрота
но може би
не толкова безличен
докоснат бе от светлина.
Декември, 2017г
Варна, Гавраил
© Гавраил Йосифов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
