Dec 6, 2011, 1:15 PM

Светлият олтар

  Poetry
647 1 2

Светлият олтар

 

На Рени и Владо

 

 Любовта бе тяхната награда,

в триумфът на победни висини.

Думите обричат без пощада

в проблясъка на слънчеви мечти.

 

Устните докосваш със усмивка,

а годините назад са само спомен.

Силата да чувстваш нечий поглед

е увереност във този свят огромен.

 

В отломките на минали години,

те погледи са впили един в друг.

Любовта е вечен стон за нежност-

взаимност за съпруга и съпруг.

 

Днес дори и мракът от звездите

се превръща във пожари от любов.

Когато прошката заслужена в очите

възкръсне за надежда в пътя нов.

 

Любовта е онзи блус за двама

на сцена от житейски съдбини.

Нека изгревът в мечтата ви голяма

прегърне утрото за радостни сълзи.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галена Върбева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...