Светло
Събуждам се
с неоправданото очакване за щастие,
което се е свило пред прага ми
до каменистата възможност
на парижка уличка…
Две забравени деца,
прогонили страха от неизвестното,
потопили се в насладата на нова приказка…
От клоните на близката топола
почуква нещо хубаво -
намерило най-после време -
да разбуди тишината.
И всичко е за мен…
За мен…
Изгрялото вълшебство на надеждата,
обърканата радост във очите на тъгата
и бодрата носталгия на тишината.
Загубих някъде в усмивката си
тревогата за утре.
Намерих спотаена във обувките ми
вярната посока…
И тръгнах да посрещна новото.
Денят ще бъде светъл…
© Красимир Чернев All rights reserved.
