СВЕТУЛКИ
Аз почти те забравих.
Понякога само си тъжен куплет...
Ала всъщност не страдам,
съжалявам те просто!
Да, именно теб!
Гордостта ти е смешна и жалка –
обичта по критерий не струва и грош!
Непотребна е, казваш, ръката ми малка...
Аз светулки ти носех
в студената нощ!...
© Христина Радомирова All rights reserved.