Светът е помъдрял, но нелогичен
Светът е помъдрял, но нелогичен.
Намери ли сама любов такава,
която обич светла да ти дава
и още много, много топлота?
Не виждаш ли, че разумът не стига
днес любовта до святост да въздига:
животът е безпаметна следа!
И колко е греховна и ранима
разкаялата се за праведност съдба!
Разпятие ли иска тя през зимата,
или напролет дави се в сълза?
Какво ли друго може тя сега...
Не искам даже капчица пощада,
а само – да ни срещне песента!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
