Dec 3, 2009, 1:51 PM

Светът сме ние

  Poetry
732 0 13

Първично е желанието за мъст –

да въздадеш стократно справедливост.

Око срещу око, и зъб за зъб!

До дъно чашата да е горчива!

 

Първичен е копнежът към честта –

да я опази гордото ни Его

дори и със цената на смъртта,

дори дълбоко да боли от него!

 

Първично се стремим към онова,

което ни издига над тълпата

и ни превръща в Име за света,

каквото и да струва на душата!

 

Първични сме без оглед за неща,

които в нас дълбоко са посяти –

любов,

надежда,

вяра,

добрина -

за кратичко покълват

... неполяти...

 

А после обвиняваме света –

не бил добър,

не ни дарявал нежност!

Светът сме ние –

хора на честта,

обръгнали

за своята човечност!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Отново благодаря. Чест е за мен да бъда между вас.
  • Добър стих, Рум!
  • Силно стихотворение! Изпълнено с истини! Поздрави!
  • Благодаря ви, че споделяте моите духовни вълнения.
    Томад, и на теб благодаря. Прав си относно граматическото правило, но в поезията подобни отклонения са позволени. На мен ми звучи по-добре така, както съм го изразила. Ако е дразнещо, моля за извинение. Не бих искала да стана причина за спорове.
    Желая на всички ви духовно здраве!
  • Томад, обръгнах от теб, не съм се качвал скоро върху теб, за да кажа: "обръгнах на теб". Стихотворението не е писано специално за теб за ти разясняват точно какво имат предвид. Така си е добре според мен.

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...