Jan 23, 2025, 3:17 PM  

Свобода

  Poetry
493 0 0

Живеем в свят на свободия,

ала без свята свобода.

Това е избор! Не е орисия.

Всемирен сън, душевна слепота…

 

Свободен ли си ти, човеко,

знаеш ли какво е свобода?

В сърцето ти, дали е леко

и извор ли са твоите дела?

 

Плачеш ли със всичките си сълзи,

радваш ли се с цялата душа,

щом вечер тъмното пропълзи

по твоите изморени колена.

 

Кажи, успяваш ли в света голям

от дъното на себе си и сам

да бъдеш Ти, макар и неразбран,

въпреки упреците и без срам,

 

без страх от съдене и упрек,

но от полето на човеколюбовта,

да позволиш да си умник и глупав,

и шарен, всякакъв – като дъга.

 

Там, смело, на високото изправен

пред всички себе си да устоиш,

достоен да си, а за миг и славен,

защото твоята си истина звучи.

 

Да упражняваш правото си да обичаш

без окови, граници и без лъжи,

без да има за какво да се отричаш,

без да искаш и очакваш, без да те боли.

 

Избирам грешна да съм, неразбрана,

нечувана, невиждана и "не добра",

но да съм истинска, от обич пряма,

в едно - дете, старица и жена.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивана Бойчева All rights reserved.

The work is a contestant:

16 place

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....