Свобода

Poetry » Other

1.2K 0 8

Ти си моя. Моя си! Ничия друга.

Теб ако нямам, себе си губя.

Ти си моя. Моя... нали?!

Ти си ключ за много вратички,

само че май спрях да обичам

твоят дъжд върху мен да вали.

Ти си идея, чувство и сила,

огън и дъжд, и всички стихии.

Ти си кротка, добра и си мила,

само че правиш и черни магии.

Ти ли си тази, която ръцете

връзва, развързва и прави крила?

Ти ли си дивото, горското цвете,

дето и аз съм нявга била?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora (Красимир Тенев)

За мен ще е голяма чест
един сонет да коментирам,
защото те са рядкост днес.
Когато в сайта ги съзирам

не крия своя интерес.
От римите съм респектиран -
излъчват нежност и финес,
античност някаква извира

от двете двойки: два терцета
и два катрена - форми строги.
Приветсвам радостно поета,

възраждащ в днешни дни сонета.
Да премълча съвсем не мога
от неговия стих възторга.

Поздравления!

2011-02-05T11:43:44+02:00
stefitopz (Стефка Георгиева )

Интересно виждане за свободата имаш...

2010-11-23T11:03:22+02:00
katkatkat (Катя)

Свободата, с която аз съм се родила Не е ли моя? Да, егоистично е. Но всеки Аз има това право - да се чувства свободен.

2010-10-03T20:16:04+03:00
velikataniki (Николина Милева)

Егоистично си е,да.

2010-10-03T19:38:09+03:00
Rondissima (Соня Емануилова)

Ахъм - обаче предшествано от "Ти си моя. Моя си!" - нещо не ми навява мисли и асоциации за свобода, а по скоро за притежание, което пък автоматически изключва свободата ... (разсъждавам си на глас - пардон, на клавиатура - аз)

2010-10-03T19:05:25+03:00