Играх.
Пропилях.
Себе си мразех.
От всичко забравих как да живея.
Да танцувам.
Да се смея.
Бягам.
Крия се.
От хорските погледи.
Пак лазя.
Да обичам най-мразя.
Коментари не слушам.
Мнения не искам.
Падах.
Ставах.
Раздавах се.
Граници нямам.
Дали ще се науча...
Някога?
От себе си как искам отстрани да не гледам.
Да участвам.
Да се включа.
Да бъда частица.
От общото цяло.
Как искам да живея.
Аз съм сама, знам го.
Така ми харесва.
Така обичам.
Изящество.
Свобода.
Цвете в природа
да докосна.
Да опитам
вода от реката.
Светлината.
Как обичам светлината...
през нощта.
Лунна улична пътека.
Да вървя по нея.
Да се скитам.
За пътя не питам.
Аз ще стигна до края.
С танцова стъпка.
С усмивка.
С цветовете.
Розово.
Жълто.
Зелено.
Цветето.
Слънце.
Тревата.
Покривът мой е дъгата.
Уют.
Топлина.
Свежест.
... Усмивка.
Безкрай.
Как обичам свободата!

20-21.04.2010г.