Свободата на поета
В агонията на красотата,
във сенките на суетата
смирено търсим свободата,
извеждаща ни в Светлината.
Да паднат голите заблуди
и да разтворим новите очи,
душите мили да принудим
да видят своите висоти.
Тогава ще е вечно слънце
и радост в топлите сърца.
Плод ще берем от светло зрънце,
ще видим малките деца.
© Нико Ников All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
