Свободата на поета
В агонията на красотата,
във сенките на суетата
смирено търсим свободата,
извеждаща ни в Светлината.
Да паднат голите заблуди
и да разтворим новите очи,
душите мили да принудим
да видят своите висоти.
Тогава ще е вечно слънце
и радост в топлите сърца.
Плод ще берем от светло зрънце,
ще видим малките деца.
© Нико Ников All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
