Свободен
Аз бях добър приятел, но уви –
невинаги съм бил с добри стопани...
Аз съм един – но с милион съдби!
И незаслужено понесох много рани...
Аз бях добър приятел, но защо?
Защо понасях вашите комплекси,
когато при команда „на местó!”
замръзвах, за да чуя: – Браво, Рекси!
Аз бях добър приятел, но сега,
нашийника откъснал, съм свободен...
И не изпитвам никаква тъга,
защото вече глутница си водя...
Сега съм господар! Сега съм пръв!
И искам да ви стане много ясно –
постигнах всичко с много битки, кръв...
И затова – при вас ще ми е тясно...
Не чакам вече вашата любов
и не тъгувам за фалшиви ласки!
Избрал съм си живот жесток, но нов!
И на вратата няма да подраскам... –
А някой ден, ако излая в мрака,
недейте да се плашите от мен!
Аз пак ви пазя! Но от вас не чакам
да помните къде съм бил роден...
© Георги Ванчев All rights reserved.
