Своя друг живот
Накъсах те като спомен,
излях те като ода.
Сълзите си не пусках от очите,
за да не видиш, че съм слаба
и не ми тежи, че съм самичка,
когато тялом си тук, а духом те няма.
Нарисувах си нова планета,
по-реална от мечта тя изглежда.
Там ще избягам от теб, но нека
това си остане моят таен остров за спасение /от тебе/.
Сънувах бурно морето,
а вълните му чернееха пред мене,
беше страшно, но не избягах,
стоях до края,
докато не се успокои накрая.
Изплаках те само в душата.
Изпратих по вятъра всичките остатъци от "нас".
Сега съм нова, преродена, цяла,
защото сама, макар и трудно
ще живея своя нов живот.
А ти оставаш само бледа сянка.
/lunna_sianka/
© Galina Dankova All rights reserved.
