31.03.2016 г., 17:50 ч.  

Своя друг живот 

  Поезия » Любовна, Друга
746 0 2

Накъсах те като спомен,

излях те като ода.

Сълзите си не пусках от очите,

за да не видиш, че съм слаба

и не ми тежи, че съм самичка,

когато тялом си тук, а духом те няма.

Нарисувах си нова планета,

по-реална от мечта тя изглежда.

Там ще избягам от теб, но нека

това си остане моят таен остров за спасение /от тебе/.

Сънувах бурно морето,

а вълните му чернееха пред мене,

беше страшно, но не избягах,

стоях до края,

докато не се успокои накрая.

Изплаках те само в душата.

Изпратих по вятъра всичките остатъци от "нас".

Сега съм нова, преродена, цяла,

защото сама, макар и трудно

ще живея своя нов живот.

А ти оставаш само бледа сянка.

 

/lunna_sianka/

 

© Galina Dankova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??