Свръхнова
Изгряваш призрачна Свръхнова
на моя тъмен от очакването хоризонт...
И дефлорираш ципата на сиво време.
Безбройни прилепи шрапнелни
към пещери спасителни
центростремително летят -
разчистват новия ми небосвод.
Душата гладна в светлината се прицелва.
Пикирай в този жаден за красиво чувство свят!
Огрявай ъглите му размножени.
Запазил съм от детството единствено за теб
плана на тайнствена, нестигната вселена...
Плана за трайно - невъзможно бягство
от мрежата на млечнобялата мъгла,
в която метеорите на щастието гаснат
и вярата расте от множеството самота...
Бъди короната на новия ми ден,
Кралице моя, с име - Неизвестност.
На най-високия небесен връх,
със котки от мечти, по глетчера ще се кача
над облаците, по-сияйна да Те срещна.
© Младен Мисана All rights reserved.
