Feb 8, 2008, 5:39 PM

Свят

  Poetry
537 0 5

Писах толкова писма,

сърцето ми остана безутешно,

друг получил ти е любовта

в този свят на грях и грешност.

            ***

Мечтал е някой някога,

любов е искал да даде,

но друг получил е и  дал е

бленуваните нежни мигове.

И обич някой някога желал е,

с доверие, без страхове,

но отредена любовта била е

да бъде в други светове...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ник All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...