Извън тези стени.
Там е моето място далеч от крясъци.
В моя собствен свят.
В моята земя на сънища.
В свят, където гневът е неизвестен.
В моя свят, където омразата е любов.
В свят, където сълзите са радост.
В моя свят, където мирът е твой и мой.
Извън тези стени.
Там е мястото, където нещата са такива, каквито изглеждат.
В моя собствен свят.
В моята земя на сънища.
1.01.2011
© Мартин Николов All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
