Свят за двама
Поисках да се скрия на земята
– между дърветата, в тревите млади –
да бъда сам със песента на вятъра,
да ме затрупат бели снегопади.
Намерихте ме!
Там, отдето минах,
с надеждата до края сам да бъда –
сега личи проправена пъртина
и песните ви птиците ми пъдят.
Поисках сред мъглите да изчезна,
на висините в облачната риза –
да другарувам с пътищата звездни
и като звезден дъжд над вас да слизам.
Открихте ме и там!
Сега сред здрача
от огъня ви самотата бяга
и ако дъжд сред клоните заплаче –
не е душата ми, а просто влага.
И аз реших да сътворя вселена,
невидима за ангели и хора,
да хлопна тежката врата зад мене
и в синята мъгла да се разтворя.
Повиках стария Пан-гу* премъдър
и той ми даде приказна магия –
днес мога всичко в своя свят да бъда
– луна и слънце, ласка и стихия...
Когато дишам – вятърът се ражда,
извикам ли – гърми в небето сиво,
потича ручай, ако чувствам жажда,
и топъл дъжд очите ми измива.
Това е свят вълшебен и магичен –
тук острието не оставя рана,
тук мога и през сълзи да обичам,
тук болката е светла и желана.
Под тези небеса светът е странен
а истините – с други измерения,
дъждът отеква като звън камбанен
и нещо шепне самотата в мене;
тук даже залезът мъглив е ясен,
тук в цветовете просто няма сиво,
усмивката е стон, грехът – прекрасен,
дори лъжата – приказно красива.
Вълшебен свят гальовно ме обгръща
и бялото в душата ми се стапя;
тук имам дом, от стряхата пред къщи
над мен изтичащото време капе.
Какво ми липсва?
Сигурно това, че
сега ми трябва плахото ти рамо –
очаквам те, а тишината плаче.
В живота всеки свят е свят за двама...
_____________
*Пан-гу – в китайската митология – прародител на хората и света,
първият човек. От диханието му се родил вятърът, от гласа – гръ-
мотевиците, от очите му – слънцето и луната, от тялото – земята и
планините, от кръвта – реките, от потта му – дъждът.
© Валентин Чернев All rights reserved.
