Apr 5, 2022, 9:34 PM

Свят, замирисал на бира

  Poetry
612 4 6

Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят изведнъж колабира
и облече тъгата си бавно.

Този свят е мелодия стара
и цигара, която догаря
на последната млъкнала гара,
там, където сърцето ми па̀ри.

Там, където децата не пеят,
марширува лудешки войната.
Днес децата не вярват във феи
и за слънце не пеят децата...

Аз не зная къде се намирам.
Този свят се е смахнал отдавна.
Този свят – замирисал на бира –
той... пред нас си отиде безславно.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря Ви! Остават надеждите за едно по-добро утре...
  • Е "цигара, която догаря" - изключително точно сравнение във всеки смисъл. Впечатли ме с него
  • Приятно.
  • Светът, в който " марширува лудешки войната", наистина се е побъркал! Достатъчно ли е това, което правим, за да го отрезвим?
    Жалко за всички млади душички, за децата ни, жалко!
    Браво за позицията и написаното от теб, Мите!👏👍
  • Нека мирът се запази, остават надеждите и молитвите за едни по-добри времена...

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...