Dec 2, 2014, 8:27 PM

Сянка 

  Poetry » Love
915 0 2
Сянка
Лунна сянка... тишина... сляпа самота,
загърнат полъх в тъмна красота, по вълчите пътеки пак вървя,
скрила се в сълзите на нощта, сподавен вик... болка и тъга,
търся те в крясъка на сова, във вълчи вой, в размътена следа.
Бледа сянка... тишина... лепчива мъглявина,
скитаща съдба, облечена във тъмнина безимена шептя,
уморена любов Сянката погребва тихо под пръстта,
с пресъхнала надежда, недогалена от светлината в утринта.
Отболена сянка... пореден силует, безименни лица,
очи безжизнени и страх, изтръпнали сковани в лед сърца,
тълпа от сенки в нощта, прегърнали бледата мъгла, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ванина Константинова All rights reserved.

Random works
: ??:??