Мрачна сянка в ъгъла стои.
Кой си ти?
Какво ли искаш тук от мен?
Аз вече съм сломен!
Нямам сили - идва края.
Нека да позная, това си ти нали?
Дебнеш скрита в тъмнината.
Чакаш да ми отнесеш душата!
Е тогава хайде, идвай вече.
Аз готов съм да умра!
© Божидар Иванов All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
