Сянка...

След поредица от излишни думи,
оказва се, че нищо след нас не остава.
Питам те: има ли нещо помежду ни?
Има ли смисъл, тази безсмислена връзка да се продължава?
...
Безмсица, ,пареща нашите души,
разтеглена във времето безмилостно.
Толкова далечен вече си ти,
мълчанието всичко човешко е убило...
...
В безтегловност останаха и мечти и чувства,
няма огън в нашите сърца.
Скъса се онази тънка връзка,
която крепеше твоята, с моята душа...
...
чудя се как не прозрях,
как по-рано не се опитах да изстина.
Много неща доста късно разбрах,
онова чувство - любов - във мен се срина...
...
Наивна, крехка, млада,
заслепена от въображаем свят,
сега разбирам как душата страда,
сега изпитвам само ужасен страх...
...
Представях си как двама ще живеем,
ще се слеем и ще сме щастливи.
Но май прекалено много неща трябваше да преодолеем,
щом сега различни от преди са нашите светогледи.
...
Няма синхрина в нашия ден,
няма хармония в погледите ни.
Не знам за теб, но боли във мен,
каквото и да става, в сърцето ми си само ти...
...
Съжалявам, че реших да съм тъй близо,
бях до теб, до теб горях.
Обичах те, прегръщах те силно,
сега знам - прекалено наивна бях...
...
Сянка, само сянка остана.
Спомени и отново спомени.
Ще боли и ще преболи онази рана,
в която си ти и само ти!
...