Сянката

Feb 9, 2012, 11:33 AM

Poetry » Phylosophy

612 0 0

Допуснах я до себе си и даже я погалих
и взрях се в нея като във съдба,
със огън мислех, че я палих,
но тя остана в моите крака.
И бягам аз от нея като от
зараза, но тя след мене тича -
без да спре...
Защото само сянката е тази,
която може да те разбере...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Сянката

Want to read more?

Random works