liusito (Людмила Стоянова)
56 94
Feb 9, 2012, 11:33 AM

Сянката 

  Poetry » Phylosophy
435 0 0

 

Допуснах я до себе си и даже я погалих

и взрях се в нея като във съдба,

със огън мислех, че я палих,

но тя остана в моите крака.

И бягам аз от нея като от

зараза, но тя след мене тича -

без да спре...

Защото само сянката е тази,

която може да те разбере...

© Людмила Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??