Jul 23, 2019, 11:36 AM

Събирач на моменти

  Poetry
547 2 2

Accidit in puncto, quod non contigit in anno.

(В един миг се случва това, на което не си се надявал с години.)

                          Лат. сентенция
 


 Тук сега по-лошо става. Няма смисъл от лъжа.
Тази смазана държава се нуждае от крила!
Жадно пиле пее в дните и према̀ла го мори!
Ти ли скри искри в очите на зелените съдби?

Мен боли ме, че децата ще пораснат без дъга;
в ден, без име и с окраска на злочестите лица.
Как да купя всяка болка и с какво да я платя?
В мрак се возя на двуколка към световната тъга.

Път без знак се вие близо и прелива той в нощта,
милвам мак и се изнизвам пак през задната врата.
Фрак за мъжката фасада, крак, потупващ по адѐт.
Злак изпълва ме с наслада, но и стройният куплет.

Врява чух и се обърнах към лазурния лиман,
там появата ти зърнах, ще напиша и роман
за вълните на морето и за женските сърца...
Погледни сега поета и подай му ти ръка...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...