Събирам в шепите си
Събирам в шепите си звезден прах
от една космическа галактика,
която за себе си избрах,
за своя обитаема планета.
Там няма сълзи от вина,
която в гърлото ми да присяда
всред музика от тишина
аз лягам гола върху нея...
Заспивам и сънувам аромати
на люлякови клони,
уханни сини теменуги,
тичам боса по треви зелени!
Разпилявам звездния прашец
а той запява нежна песен,
напомня музиката на щурец
край огнището във късна есен.
Лазурът нежно ме облива,
мелодия ме опиянява,
на моята галактика щастлива
във моят сън, вина не съществува.
Защото я изкупих със сълзите
които проливах за приятелите.
Посипвах от прашеца звезден
да бъде пътят им свободен.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
