сълзят
и си пробиват път
през вдигнати глави
и сведени в безсилие прегради
събират сили
за да се взривят
в представата
за загуби и за награди
водите
на човешкото сърце
бушуващата страст
от гневна нежност
солта
върти света на малкия си пръст
а той се радва
на разбирането ѝ за вечност
© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.
Ина, Благодаря Ти!
**
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
