Искам да те обичам
в една стая
без часовници.
Не искам да отмерват всеки миг
и да плащам данък –
като грешница.
Утре е събота –
моят собствен ден.
Утре няма да мразя календара.
Няма да тръгна по булеварда
с маската на безделник.
Няма да споря наум
със сто умници на дребно.
Няма да ми тежи спомена
от толкова минало на гръб.
Няма да завиждам на влюбените
по пейките в градския парк.
Няма да крия очи в тротоара.
И няма да се прибера в шест.
И сама няма да заспя.
И няма да сънувам спомени.
И никой няма да ме нарани – даже с думи.
Защото ти ще си до мен.
Проблемите ще оставя за вдругиден.
А утре - просто ще те обичам.
© АНИ ИВАНОВА All rights reserved.