Отново съботен следобед,
изпълнен със приятна тишина.
Пералнята се наработи,
метлата спи след работа сама.
И леко улиците опустяват,
разнася се уханна мараня.
Денят отива към затваряне.
Рядко чувам някоя кола.
Всичко има нужда от отмора.
Сърцето ми обаче тъй и не разбра,
stand by режимът как се включва
за тази съботна крещяща самота...
© Теодорина Аначкова All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
