rozalin (Галина Москова) rozalin (Галина Москова)
30
Jan 20, 2010, 9:52 PM

Събрана белота

  Poetry » Love
1.6K 0 8

СЪБРАНА  БЕЛОТА


Стъпките в душата ми отекват

с морска пяна, музика и ветрове.

Дърветата самотни ли са нощем?

Листата събуждат се с премръзнали нозе.


Косите ми, от белота среднощна

разрошени, потънали сега.

Миговете ни са хляб насъщен,

разделяме живота си на две сърца.


Събличаме уморените си дрехи

и залезите в нас са брегове.

Нощите ни са бури и утехи,

изгревите - вековни градове.


Стъпките в душите ни отекват.

Думите сами мълчат.

Диханието ни е песнопение-

събрана белота от снегове.


15.01.2010г.

Галина Москова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Москова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0