Jan 20, 2010, 9:52 PM

Събрана белота 

  Poetry » Love
1094 0 8

СЪБРАНА  БЕЛОТА


Стъпките в душата ми отекват

с морска пяна, музика и ветрове.

Дърветата самотни ли са нощем?

Листата събуждат се с премръзнали нозе.


Косите ми, от белота среднощна

разрошени, потънали сега.

Миговете ни са хляб насъщен,

разделяме живота си на две сърца.


Събличаме уморените си дрехи

и залезите в нас са брегове.

Нощите ни са бури и утехи,

изгревите - вековни градове.


Стъпките в душите ни отекват.

Думите сами мълчат.

Диханието ни е песнопение-

събрана белота от снегове.


15.01.2010г.

Галина Москова

© Галина Москова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??