Събрана белота
СЪБРАНА БЕЛОТА
Стъпките в душата ми отекват
с морска пяна, музика и ветрове.
Дърветата самотни ли са нощем?
Листата събуждат се с премръзнали нозе.
Косите ми, от белота среднощна
разрошени, потънали сега.
Миговете ни са хляб насъщен,
разделяме живота си на две сърца.
Събличаме уморените си дрехи
и залезите в нас са брегове.
Нощите ни са бури и утехи,
изгревите - вековни градове.
Стъпките в душите ни отекват.
Думите сами мълчат.
Диханието ни е песнопение-
събрана белота от снегове.
15.01.2010г.
Галина Москова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Москова Всички права запазени
