dara33 (Лили Спасова)
78 225
Apr 8, 2005, 11:19 AM

Събудих птиците 

  Poetry
1136 0 10
Събудих птиците,
а те си спяха кротко.
Не бяха чули как малкото им падна,
побутнато
от пръстите на безпощаден вятър.
Лежеше тялото му в кална локва.
Безжизнено и тъжно.
Събудих птиците.
Едната гледаше уплашено, а другата
заплака тихичко.
И после отлетяха,
за да не се завърнат никога.
Дори не се сбогуваха.
Гнездото опустя.
Смъртта на малкото отне им порива
да се завръщат у дома.
Гнездото, опустялото, е тъжно,
но няма в него кой да се завърне.
Във всяка съчка
или капка кал,
или перо отронено от заблудени птици
се крие спомен,
а гнездото чака.
Топлина.

© Лили Спасова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Чака. Такива са гнездата, когато е имало живот в тях...Очакващи! Благодаря ти!
  • И после отлетяха,
    за да не се завърнат никога.
    ...
    а гнездото чака.
    Топлина.
  • Няма да отговарям поотделно на всеки един от Вас, но от сърце ВИ БЛАГОДАРЯ!!! Този стих ми е от любимите.
  • Лили, много е хубаво...
  • Отдавна не бях чела твои неща, но са все така прекрасни, дори и повече, ако има накъде.... Поздрави!
  • Адски ме трогна . Харесва ми идеята ти. Изразила си нещо което наистина те е докоснало.
  • Много хубав стих! Колко изразно си описала безпределната родителска обич! Стихът ти, докосва сърцето. 6 от мен.
  • Много съдържателно и изразително. Пълно шест.
  • Това стихотворение ме накара да се натъжа, но е прекрасно. 6 от мен.
  • Много силно! И тъжно, и замислящо. Поздрави за хубавия стих!
Random works
: ??:??