Mar 30, 2013, 12:39 PM  

Събуждане

  Poetry
1.6K 0 10

Събуждане

 

Виж небето – пожъната нива.

И звездите – със сърп окосени.

А нощта като сън си отива –

в който няма и спомен от мене.

Тази нощ пощадих мисълта ти

и сънят ти самотен остана –

без прошепнати думи познати.

Пък и утрото втурна се рано.

Виж небето пак – стана градина.

А цветята са само за тебе.

Слънчев лъч те целуна. Отмина.

И се спря на отсрещния хребет.

Ти усети ли моите устни –

днес ще бъдеш щастлива и светла.

Събуди се! Мига не пропускай –

аз край тебе със слънцето шетам.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...