Събуждане
Виж небето – пожъната нива.
И звездите – със сърп окосени.
А нощта като сън си отива –
в който няма и спомен от мене.
Тази нощ пощадих мисълта ти
и сънят ти самотен остана –
без прошепнати думи познати.
Пък и утрото втурна се рано.
Виж небето пак – стана градина.
А цветята са само за тебе.
Слънчев лъч те целуна. Отмина.
И се спря на отсрещния хребет.
Ти усети ли моите устни –
днес ще бъдеш щастлива и светла.
Събуди се! Мига не пропускай –
аз край тебе със слънцето шетам.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
