Sep 25, 2021, 7:35 PM

Събуждане

  Poetry
736 0 1

Защо децата се гневят и чезнат благите обноски?
Защо сърцата ни крещят и всеки внася тежки вноски
за ток, вода и телефон, за сън дори и куп надежди?
Животът днес е син балон и коте с малка топка прежда.

Изглежда, всеки е това, което сам си пожелае –
дете, разровило пръстта, или жена до мъж потаен;
човек, отдаден на плътта, и друг, зареял се в идея,
че има смисъл в любовта, която тиха в нас живее.

Не съм ли писал вече аз подобни рими – бели птици,
в които пея за Бургас, за вас, за нас, за градски жици?
Когато пиша, аз летя, но тежка болка ме наляга,
защото идва самота, която гърлото ми стяга.

Самин живея в мисълта и самота ме задушава.
Извечно любя любовта, но често тя ме подминава,
защото гледах я с очи на роб към грубата царица.
Сега, когато не боли, разбирам... Тя била е жрица...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...