Събуждане в ежедневието
Бляскав неон и дъждовни паважи,
скита се нощем дъжда.
Неми са думите. Как да ти кажа,
колко смразява студа.
Трескаво търся остатък от срички,
толкова дълго мълчах.
Дълго сънувах – сред макове тичах,
дълго в тъгата валях.
Скоро ще съмне. Дали ще дочакам
капките бистра роса.
Мудно часовникът плахо тиктака.
Чувам на птици гласа.
Будят се къщите, будят се улици.
Въздухът става зелен.
Нощните мисли безшумно търкулват се.
Заникът няма го в мен.
Колко глухарчета в жълто облечени,
скрили от слънцето лъч.
Влизам в тълпата. Смълчано далечна
губя се в хорската глъч.
© Ани Монева All rights reserved.
