Съдба

Poetry

536 0 0

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.

И трупаме опит. Живот го наричаме.

Съдбата обаче със нас си играе –

стои отстрани, но гледа и трае.

Въпроси поставя – ний отговор търсим.

Дорде го намерим – животът ни свършил...

Докрая стои си въпросът открит:

Живее ли се в гърба с нож забит?

И - въздух не стига, кръвта ни изтича.

А ние си мислим, че Тя ни обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0