Съдба

Poetry

535 0 0

Хомота си влачиме, борим се, тичаме.

И трупаме опит. Живот го наричаме.

Съдбата обаче със нас си играе –

стои отстрани, но гледа и трае.

Въпроси поставя – ний отговор търсим.

Дорде го намерим – животът ни свършил...

Докрая стои си въпросът открит:

Живее ли се в гърба с нож забит?

И - въздух не стига, кръвта ни изтича.

А ние си мислим, че Тя ни обича.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0