Dec 13, 2013, 8:30 PM

Съдба

  Poetry » Love
693 0 0

 

Бяхме двама неразделни.

Бяхме аз и ти.

Но тогава ти си тръгна,

със измами и лъжи.

Остави ме сама без нищо,

със разкъсано сърце,

Ти беше моя свят,

но реалността дойде.

 

Превъзмогнах

болката голяма.

Изтръгнах я

от мислите си аз,

но оставих там голяма рана.

Лекарство, за която няма.

Вярвах, че всичко ще отмине. 

Времето не ще ме предаде,

но тогава вятърът повя и  

надеждата ми малка взе.

 

Дните летяха,

Животът продължи,

но без надежда и слънчеви дни

мислех, че съм те забравила,

че за мен си нищо ти,

но в секундата, в която те видях отново

всичко се преобърна, промени.

 

Сърцето ми отново затуптя,

когато ти подаде ми ръка.

Изтри с усмивка моите сълзи,

прогони страшните кошмари и дори

забави ход заради мен,

обърна се и ми прошепна съсредоточен:

Не знаех как да ти го кажа аз,

Мислех за тебе само, всеки ден, всеки час.

Гледах луната, гледах и звездите,

но само за тебе ми бяха очите.

 

Не виждах никой, сякаш бях слепец,

но и глупак също бях, както и беглец.

Осъзнах, че грешката ми е голяма,

че без теб - света го няма,

ти си всичко, за което съм мечтал,

за което съм се борил и не съм се колебал.

Прости ми, без теб, живот, не мога да живея,

прости ми, но теб, любов, не мога да преодолея.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивета Живкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...