Jan 7, 2016, 10:39 AM

Съдба

473 0 4

Роденият за роб

             счупи оковите му

пак ще си робува.

              Роденият за свобода

окови го

               пак ще се бунтува.

Роденият за полет

                крила да няма

в небето му е взорът.

                Роденият да вярва

разпни го

                 кръстът му душите ни ще озарява 

 

Януари 2016

Варна,Гавраил

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гавраил Йосифов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Съдбата си е съдба...и никой не може да я промени!Само тя самата, ако реши би могла, но продължава да е съдба...!Ние можем да променяме себе си и обстоятелствата, но тя има думата!Майка ми казва:Ако е писано да потънеш нанякъде, за да се преродиш, ще потънеш независимо дали е във морето на земята или това на душата ти...!Каквото има да се случи се случва и ще се случи, от нас зависи обаче да живеем истински и да се изправим гордо до съдбата...
    Поздравления, приятелю!!!
  • Анастасия,Цвети,Младене,Ел,благодаря ви за направените коментари и оценки.Всеки по свой начин направи анализ на написаното от мен.Ценя всяка ваша дума.Желая ви слънчеви събота и неделя!
  • Прекрасна творба - сентенциално звучаща и обобщаваща. Поздравление, Гавраиле!
  • Истина, мъдрост, полет!!! Браво!!!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...