Съдба

Уж минаха години, а все така те търся.

в хора, улици и градове. Смениха се колко зими и лета.

Не съм очаквала нещо от тебе, но стопляше винаги моята душа.

Винаги прям, винаги остър

на хората беше трън във кракът.

Но към мене беше искренно нежен

не спирам да търся тези очи.

Когато се върна в нашия град

спомените бързо ми се връщат.

Това ли беше всичко за нас

а можеби още го искаме?

Така и не целунах твоите устни

но в прегръдките ти бях безброй.

Дори сега да ме целуват други устни

си мечтая те да са твои.