Съдба
СЪДБА
Един бедняк по улицата крета
и с дъх притопля ледени ръце.
С надежда търси звездната пътека,
потрива пребледнялото лице.
Минават покрай него хора разни -
забързани, угрижени души,
които крият погледите празни
и тръскат изтощените плещи.
Безчувствени, студени, вледенени,
безлики и прозрачни същества,
които като вещи вкаменени
потъват в спомена на пепелта.
- Не бързайте! В лицето ми се взрете
и потърсете в него светлина!
Само за миг до мене се поспрете,
за да ви дам от свойта топлина!
Че може аз за вас да съм нищожен,
но нося под балтона стар сърце.
Дори на изтезания подложен -
не крия загрубялото лице.
Един бедняк по улицата крета
и с дъх притопля ледени ръце.
С надежда търси звездната пътека,
потрива пребледнялото лице.
Минават покрай него хора разни -
забързани, угрижени души,
които крият погледите празни
и тръскат изтощените плещи.
Безчувствени, студени, вледенени,
безлики и прозрачни същества,
които като вещи вкаменени
потъват в спомена на пепелта.
- Не бързайте! В лицето ми се взрете
и потърсете в него светлина!
Само за миг до мене се поспрете,
за да ви дам от свойта топлина!
Че може аз за вас да съм нищожен,
но нося под балтона стар сърце.
Дори на изтезания подложен -
не крия загрубялото лице.
© Наташа Басарова All rights reserved.
