Aug 9, 2013, 9:56 PM

Съдба-убийца

  Poetry » Love
736 0 1

  Съдба-убийца

 

Чудя се понякога, защо на мен се случва.

Всяка вечер тиха в хладното легло си мисля за това,

защо съдбата мене е обрекла 

всеки, който ме обикне да раня!

 

И любов не зная 'га ще сетя,

безспирно питам се това.

Сърцето няма го, а вместо него

изпълнена съм с гробна студина...

 

Не ще се влюбя нявга,

не ще изпитам аз това,

това чувство благо, неизменно

що плаши ме повече и от смъртта!   

 

Мислех си, че всичко е моментно,

но мина време...

Залъгвах се ''все някога ще спра'',

но щом ми се даде обич необятна,

ранявам и бягам от това.

 

Като реакция защитна,

отвръщам с омраза аз на любовта...

Омраза, причиняваща на този, който ме обича,

зараза, мъка, болка и тъга!

 

Но не сещам гузна съвест,

нито радост от това,

че съдбата мене е обрекла,

всеки който ме обикне да раня...

 

Кой виновен е не зная.

Кой направи тъй безскрупулна моята съдба?

Вместо сърце, с което да обичам,

тя дари ме с ледна хладина...

 

И ето...

Пак с отказ и раздяла,

в поредната жертва превръщам го сега,

а най-плашещото знаеш ли кое е?

В началото залъгвам го... и после го съсипвам,

а не изпитвам жалост, нито капчица вина!

Пък той се гърчи и сърцето му умира, потопено в болка и тъга...

 

Проклета нека бъда, аз и мойта безскрупулна съдба,

дето мене е обрекла - всеки който ме обикне, 

да раня!

 

 

 

 

                               

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женя Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Ще се влюбиш!
    После чакаме да прочетем "Съдба-любов"!
    Животът е пред теб,тепърва ще се влюбваш,
    просто не си срещнала човека

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...